Трудовите стандарти са норми, нормативи, критерии, показатели, правила и изисквания, върху които се изгражда и функционира организацията на труда в предприятието, от което зависи нейната икономическа и човешка ефективност. Тези стандарти се делят както следва:
- Длъжностна характеристика;
- Трудови норми и нормативи;
- Нормативи за трудо-поглъщаемост;
- График за работата;
- Планово задание;
- План-график за производството;
- Ефективен фонд на работното време;
- Правила за вътрешния трудов ред;
- Длъжностно разписание;
- Производствен щат;
- Правила за работна заплата;
- Система за оценяване на длъжностите;
- Стандарти за оценяване на условията на производствената среда;
- Стандарт за труд и почивка;
- Стандарт за режимни прекъсвания;
- Ергономичен стандарт;
- Стандарти, правила и изисквания по безопасността на труда.
Колкото по-обосновани са трудовите стандарти в предприятието, толкова по-високо е организационното равнище на производството, толкова по-ефективно протичат трудовите процеси, толкова по-плътно се използват ресурсите на предприятието, толкова по-висока е и производителността на труда, и обратното.
Когато се оценява ролята на трудовите стандарти за повишаване ефективността на труда, трябва да се отчита и още страна на тази връзка. Самият процес на тяхното разработване е процес на анализиране на състоянието на организацията на труда, на оценяване на съществуващото и равнище, на разкриване на съществуващите слабости в съответната област, на разработване на предложения и проекти за тяхното преодоляване, на реализиране на тези проекти и на внедряване на съответните трудови стандарти. По такъв начин разработването на трудовите стандарти може да се характеризира като процес на разкриване и реализиране на възможностите за повишаване на производителността на труда по линия на организационната рационализация.
Трудовите стандарти са динамични, така както са динамични и факторите, които ги определят. Това налага необходимостта от тяхното непрекъснато наблюдение, анализиране, оценяване и актуализиране. Такава е логиката на непрекъснатото усъвършенстване на организацията на труда като фактор за растежа на производителността на труда.
Европейските стандарти за здравословни и безопасни условия на труд и тяхното приложение в България
Единният европейски акт дава нов тласък на социалната политика в областта на безопасните и здравословни условия на труд. Значителният обем на acquis в тази област цели постигането на хармонизация чрез директиви, които фиксират минимални стандарти за здравословна и безопасна работна среда в ЕС. Колкото по-голямо е съответствието на държавите кандидатки с този acquis, в толкова по-голяма степен ще могат те да се възползват от намаляването на трудовите злополуки и професионалните заболявания и увреждания. За да се постигне това, е необходимо да се осигури навременно и пълно въвеждане, и прилагане на законодателството на ЕС в тази област успоредно с ефективното функциониране на инспекции по охрана на труда. В процеса на присъединяване на България към ЕС има две направления, които няма да подлежат на никакви компромиси – това са изискванията по отношение условията на труд и екологията. За целта българската индустрия трябва да насочи вниманието си към изпълнение на тежките ангажименти по покриване на тези изисквания. Особено голямо ще се окаже финансовото бреме за експортно ориентираните отрасли, които трябва да направят огромни инвестиции паралелно в областта на условията на труд и на екологията, както и по сертификацията на продуктите.
В анализа са разгледани основните български нормативни актове, въвеждащи Директивите на ЕС (Рамкова директива 89/391/ЕИО; Директива 89/654/ЕИО; 89/655/ЕИО; 90/269/ЕИО; 90/270/ЕИО; 2000/54/ЕО; 83/477/ЕИО; 2003/10/ЕО; 92/58/ЕИО; 92/85/ЕИО) в областта на здравословните и безопасни условия на труд, както и на ратифицираните от България и влезли в сила конвенции на МОТ.
В процеса на преговори за присъединяване на страната към ЕС, Република България е приела и ще прилага цялостно достиженията на правото на ЕС (acquis communautaire) в областта на Социалната политика и заетостта в сила към 31.03.2001 г. За осигуряване на транспонирането и прилагането на достиженията на правото на ЕС са предприети и редица институционални, структурни и организационни мерки и са осъществени необходимите промени за структурното укрепване на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, обучение на инспекторите, въведен е съвременен подход на инспектиране с оглед разширяване обхвата и ефективността на контрола. Изградени са и функционират структури за социален диалог по всички въпроси на безопасността и здравето при работа: Национален съвет по условия на труд; Областни съвети по условия на труд във всички области; Общински съвети по условия на труд в някои общини; Отраслови и браншови съвети по условия на труд; Комитети и групи по условия на труд във фирмите и предприятията. Продължава изграждането на инфраструктура за подпомагане на работодателите при изпълнение на задължението им за осигуряване на безопасност и здраве при работа – регистрирани са 489 служби по трудова медицина.
Положителна е тенденцията за поетапното практическо прилагане на съдържащите се в Закона за здравословни и безопасни условия на труд изисквания и принципи за осигуряване на безопасност и здраве при работа, както и за намаляване на дела на трудовите злополуки (с 8% през 2003 г. в сравнение с 2002 г.). Приета е методика за извършване на оценка на въздействието от въвеждането на достиженията на правото на ЕС. През юли 2005 г. е изпълнен графикът за премахване на компенсациите за лоши условия на труд. Също така от 2005 г. размерът на осигурителните вноски за трудова злополука и професионална болест е диференциран по групи икономически дейности в зависимост от степента на риска в съответната икономическа дейност.
Известни трудности при прилагане на европейското законодателство в областта на безопасността и здравето при работа има във връзка с привеждането на завареното във фирмите работно оборудване в съответствие с изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при използване на работното оборудване; недостатъчен размер и недостиг на инвестиции при прилагането на минималните изисквания за безопасност и здраве на работещите на повърхността и под земята при добив на минерали; финансови затруднения за фирмите при въвеждане на условия на труд в съответствие с българското законодателство и др.
Законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд въвежда нови индустриални отношения с разпределени отговорности на работодателите и работническите представители като спомага за формирането на една нова култура на труда.
