Правото на здраве при работа е част от основните човешки права и е едно от най-ценните достижения както за отделния индивид, така и за всяка нация и държава. Смяната на обществения строй и собствеността върху средствата за производство както и ориентирането на страната ни към европейските ценности и норми наложи промяна в цялостната философия на трудовото ни законодателство. От система на компенсации и придобивки за вредни условия на труд, което не мотивираше работниците да опазват здравето си, трябваше да се премине към самоконтрол и активно участие на работещите в опазване на тяхното здраве, както и от лечение към превенция и от контрол към съдействие. Ето защо и нашата държава, считайки, че е „узряла“ за тези ценности гарантира това право с Конституцията и го регламентира в Закона за здравословни и безопасни условия на труд ЗЗБУТ. Чл. 25(1) задължава работодателите да осигурят обслужване на своите работници и служители от служби по трудова медицина (СТМ). Освен това в чл.16. (1) на същият закон работодателят е длъжен да направи оценка на риска за здравето и безопасността, която да обхване работните процеси и работното оборудване, помещенията, работните места, организацията на труда, използваните суровини и материали и др.
Разбира се работодателят не извършва лично тази оценка, а наема и възлага на СТМ или създава СТМ, т.е. компетентната структура, която може „научно обосновано“ да извърши тази дейност. Според старата Наредба №14 Службите по трудова медицина имат превантивни функции, като консултират и подпомагат работодателите, комитетите и групите по условията на труд в планирането, организирането и изпълнението на задълженията им по осигуряване и поддържане на здравословни и безопасни условия на труд и укрепване на здравето и трудоспособността на работещите във връзка с извършваната от тях работа. По късно в новата Наредба №3 (от 25.01.2008г.) това се промени по-правилно така: при осъществяване на функциите по чл. 25, ал. 2 ЗЗБУТ и при реализиране на основните дейности по чл. 25а ЗЗБУТ службите по трудова медицина консултират и подпомагат работодателите за прилагане на превантивните подходи за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и за въвеждане на принципа за постоянното подобряване на управлението на дейностите по здраве и безопасност.
С влизането ни в Европейският съюз на работодателите следваше да се даде голяма свобода на действие и ограничаване на контрола от страна на институциите, но и голяма отговорност, която би трябвало да ги принуди сами да въведат системи за самоконтрол.
За сега фирмите влизат в контакт със СТМ по три повода:
- Отговорни работодатели, които са загрижени за хората и желаят да подобрят условията и безопасността на труда, да бъдат в крак с времето и с Европейските ценности и норми;
- Работодатели запознати със задълженията си по ЗЗБУТ, но неразбиращи необходимостта и ползата от подобряване условията и безопасността на труда чрез сключване на договор за обслужване от СТМ. Тук се явява и едно от големите предизвикателства за СТМ да обясни и да докаже тази необходимост;
- Работодатели проверени и подгонени от инспекцията по труда.
Основни принципи на трудовата медицина
„Трудова медицина“ означава дейност от обсега на различни специалности, имаща за цел:
- опазване и укрепване здравето на работещите лица чрез предотвратяване и ранно откриване на професионалните увреждания на здравето и чрез ограничаване и отстраняване на вредно-действащи фактори и условия при работа;
- развитие и стимулиране на здравословен и безопасен труд, работна среда и организация на труда;
- повишаване на физическото, психичното и социалното благосъстояние на работещите лица и опазване на тяхната работоспособност за подпомагане на професионалното и социалното им развитие при работа;
- създаване на възможност за работещите лица да водят социален и икономически продуктивен живот и да допринасят положително за устойчивото развитие на нацията.