Степента на риска от увреждане на човешкото здраве под въздействието на фактора „шум” в околната среда е трудно установима. Обикновено този фактор не действа изолирано, а участва в изключително сложна комбинация с други рискови за здравето фактори, които могат да бъдат химични, физични, биологични, психологични и такива, свързани с начина на живот, атакуващи човешкия организъм в течение на целия му живот. Вредата от шума се превръща в една от характеристиките на модерния живот.

Шумът атакува почти всички органи и системи на човешкия организъм, като се проявява главно в четири насоки:

  • психологично въздействие: раздразнение, влияние върху работоспособността;
  • физиологично въздействие: върху слуховия орган, върху функциите на отделни органи и системи (сърдечно съдовата система, дихателната система, храносмилателна система, ендокринна система), върху организма като цяло и в частност върху висшата нервна дейност (нервна преумора, психични смущения и нестабилност, смущения на паметта, раздразнителност) и вегетативната нервна система (усилен тонус, който може да доведе до редица сърдечни, циркулаторни и други прояви).
  • въздействие върху съня – смущаването на нощната почивка не дава възможност за възстановяване на работоспособността и постепенно довежда организма до състояние на преумора.
  • загуба на слуха в резултат на продължително влияние на шум с висока интензивност.

Правната уредба за оценката на риска се съдържа в: Закона за здравословни и безопасни условия на труд ЗЗБУТ; Наредба № 5 за реда, начина и периодичността за извършване на оценка на риска на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването.

Работодателите и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, са длъжни да направят оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите.

При измерени стойности на шум близки или над граничните е необходимо задължително да се извърши обучение на работниците, които работят под въздействието на шум.

Шум въздействие върху работещите основно се обуславя от:

  • параметрите на шума-интензивност, честотна характеристика;
  • вида на шума – постоянен,променлив;
  • експозицията на шумово въздействие през работния ден (сумарна за един цикъл, времетраене на прекъсванията);
  • характера на извършваната работа (предимно физическа или свързана с нервно
    психическо напрежение);
  • индивидуална чувствителност, пол, възраст;
  • наличие на други вредни фактори на работната среда като напр. микроклимат, вибрации, вредни полета и лъчения и др.

Видове шумово въздействие

Пряко (специфично) въздействие върху слуховия анализатор, изразяващо се в:

  • преходно/частично понижение на слуха – т.н. остра слухова умора на слуховия анализатор. Получава се при краткотрайно шумово въздействие в началото на трудовия стаж в шумни професии. Промените са функционално обратими;
  • трайно хронично увреждане на слуха (професионална твърдоухост). Изразява се с двустранна загуба на слуха. Първоначално се засягат високите честоти (4000 Hz и нагоре). Има прогресивно развитие. Настъпва постепенно, след различна продължителност на трудовия стаж най-често 8-10 години, но при миньори в рудодобива се проявява и след 4-5 години. Признато е за професионално заболяване;
  • остра звукова травма – възниква при много интензивен шум (взривни работи, резки високи шумови нива, най-често от импулсен шум). Може да доведе до необратима загуба на слуха.

Непряко(неспецифично) въздействие. Засяга целия организъм и преди всичко:

  • нервната система – изразява се в нарушаване на вниманието,бързо настъпваща умора, разсеяност, забавяне скоростта на психическите процеси, увеличаване на грешките при работа, намаляване на работоспособността;
  • сърдечно-съдовата система – изразява се с повишаване на кръвното налягане, нарушаване на сърдечната дейност (аритмии, инфаркти);
  • храносмилателната система – изразява се в развиване на гастрити и язвена болест;
  • промени в зрителния анализатор-изразява се в понижаване устойчивостта на ясното виждане и промени в цветоусещането;
  • промени в обменните процеси и ендокринната система.

Какво представлява шумът?

Шумът е силен или слаб звук с неопределена и непостоянна честота, който се чува при едновременно приказване на много хора, когато вятърът духа листата на дърветата или когато има триене на различни предмети един в друг.

Шумът представлява от физична гледна точка звукова вълна. Човешкото ухо улавя шум с честоти от 16 до 20 000 Hz, като с напредване на възрастта този диапазон намалява. Ако механичните вълни са до 16 Hz, те се наричат инфразвук, а ако са над 20 kHz са ултразвук. И двата вида вълни – ултразвукът и инфразвукът – са недоловими за човешкото ухо.

Все повече хора обаче се принуждават да сменят местоживеенето си поради висок шум. В Европа това правят около 10 000 души всяка година. Излагане на шум със сила над 90 dB в продължение на повече от осем часа може да доведе до щети за ушите. Да не забравяме, че музиката в дискотеките обикновено е със сила около 95–110 dB.

Какво е характерно за шума?

Шумът с травматично въздействие върху човешкия организъм има четири характерни черти. Това са ритъм, времетраене, интензивност и спектър. Опасният за слуха шум започва от 80 dB. От гледна точка на спектъра най-опасни са високите честоти на тоновете. Шумът с непрекъснат ритъм е по-вреден от този с прекъсвания, а продължителността на излагане на звуковата травма е един от основните фактори за начало на слуховата увреда. Критичната граница за постепенна загуба на слух е излагане на шум от 115 dB в продължение на 15 минути. За 100 dB границата е 2 часа, а за 95 dB – 4 часа. За да се избегне повреда на вътрешното ухо, времето за излагане на силен шум трябва да намалява с увеличаване на неговата интензивност. Това е едно от основните правила за хора, които работят при високи нива на шум.

Кога сме изложени на шум и какви видове шум съществуват?

Човек е изложен на различни видове шум още от раждането си. Влияние оказва и този, който се счита за нормален (шумолене на листата в гората – 20 dB, тих глас – 40 dB, нормално ниво на телевизора – 60 dB), а така също и този с по-голям интензитет – от уличното движение (90 dB), от гръмотевиците (120 dB) и други. Всички шумове с интензитет над 80 dB се считат за акустична травма.

Продължителното излагане на шумове над 80 dB може да доведе до повреда слуховите възприятия. Към тази застрашена група спадат хората, работещи в някои отрасли на промишлеността, които са изложени на шум от различни устройства и машини. Този вид шум се нарича и бял шум, понеже притежава широк звуков спектър. Различава се от т. нар. битов шум, който е почти повсеместен дори в малки населени места.

Може ли шумът да доведе до стрес и инфаркт?

В зависимост от интензитета, спектъра, времетраенето и ритъма шумът – заедно с физиологични увреждания като тахикардия, високо кръвно налягане и увреждане на слуха – влияе върху нашето психично здраве, като предизвиква нервност, безсъние, раздразнителност, бързо изморяване, нарушена концентрация или нейната пълна липса, смущения при ученето и други симптоми.

Понякога, когато е подложен на постоянен шум, организмът на човек изпада в стресова ситуация, а това води до повишаване на кръвното налягане, увеличава се нивото на мазнините (липидите) в кръвта – предпоставки за поява на коронарни заболявания и оттам за инфаркт.

Учени от Берлин изследвали няколко хиляди пациенти, които били настанени в болници с признаци на остър сърдечен инфаркт. При проведените наблюдения и изследвания се установило, че около половината мъже и 30% от жените са били изложени по-продължително време на вредни нива на шум.

Високите децибели, на които сме изложени всеки ден, увреждат не само нашия слух, а оказват вредно въздействие върху целия ни организъм. Те предизвикват и синдрома на хроничната умора. По тези причини шумът се смята за специфично замърсяване на околната среда, което ни влияе негативно – ето защо ставаме раздразнителни, свръхчувствителни, губим добрия си сън и сутрин ставаме уморени вместо отпочинали. Силната музика, на която сме изложени в дискотеките или която слушаме със слушалки дълго време; телефонът в близост до леглото ни, който периодично звъни, докато спим, са част от съвременните дразнители, които застрашават нашето здраве. По тези причини по-често започваме да губим в по-ранна възраст слух в сравнение с нашите родители, баби и дядовци.