Измерването на шума и вибрациите е значителна процедура, която трябва да се прави на работното място, независимо от това дали на пръв поглед там няма оплаквания. Още повече, че не всеки шум е доловим за човешкото ухо, но организмът усеща неравномерните трептения и звукови вълни, а това крие здравословни рискове. Ето защо, всяко работно място трябва да бъде приведено в норма, така че да няма вреден шум и вибрации.
Тъй като измерването на шума според българските закони не е предвидено да бъде периодично, отговорност на работодателите е да правят измервания на шума и вибрациите, особено ако почнат да получават оплаквания от работниците и служителите си. Нормативната уредба дава право на работодателите да имат своя собствена лаборатория за измерване на шума, която да обслужва техните производствени площи, но ако нямат то те трябва да изберат акредитирана такава.
Това което е като изисквания в ЕС за нивата на шума и вибрациите на работно място е приравнено с българското законодателство. Така че отговорност на работодателите е да се ръководят от нормите и да ги спазват.
Измерването на шума се извършва на нивото на работещия, точно при работното му място. Микрофонът на шумомера се насочва към максималното ниво на шум, а разстоянието между уреда и работника не трябва да надвишава половин метър. Измерванията се провеждат в затворена среда при нормален производствен процес (освен ако специалистите не са определили друг метод за конкретното проучване).
Що се отнася до граничните стойности за нивото на шум и вибрации, те се определят въз основа дневните нива на експозиция на шум и върховото звуково налягане. Гранични стойности на експозиция са: Lex (дневно ниво на излагане на шума),8h = 87 dB(А) и ppeak(върхово звуково налягане) = 200 Ра, съответно 140 dB(С).
Уредите за измерване стойностите на шума се наричат шумомери. Те също се произвеждат по стандарт и е задължително да отговарят на регламентираните изисквания. Като за измерване на шума при предприятия и производствени площи, шумомерите трябва да са първи или втори клас на точност.
След като бъдат направени изследвания и бъдат анализирани проучените резултати следва да се вземат мерки за ограничаване на вредния шум, особено ако е открит такъв. Има различни начини за обезшумяване като те трябват да се избират според вредните нива на шума. Може да се използват различни технически средства, да се правят изолации и т.н. Когато обаче техническите решения не могат да спрат вредния шум, на помощ идват различните лични предпазни средства като антифони, слушалки, смесени аксесоари и т.н.
От съществено значение за здравето на работниците е да се трудят във възможно най-добрите условия. Работодателят е длъжен да ги осигури, а работникът е длъжен да ги спазва.
