Безопасността на труда е най-важният елемент от производствения процес, който засяга директно здравето и живота на всеки работещ. Независимо от това каква работа извършва даден човек, той винаги трябва да спазва мерките за безопасност на работното място; те са му дадени след инструктаж, а мерките за изпълнение са екипна работа.
Определението за безопасност на труда според чл.275 ал.1 КТ и от §1 т.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), е материални условия, които отстраняват или ограничават неблагоприятното въздействие на трудовия процес върху работната сила. Законът е опосредстван и от допълнителни разпоредби, които хвърлят светлина върху същността и границите на определението; в смисъла на това, че безопасни и здравословни условия на труд са тези, които не причиняват трудови злополуки, професионални заболявания, но също така действат предпоставка за пълното физическо, психическо и социално добруване на всеки работещ.
Понятието безопасност на труда се разделя на две части: здравословни условия на труд и безопасни условия на труд. Първата се отнася до работен процес, които се случва при условия позволяващи естественото функциониране на организма на всеки работещ. Втората засяга техническата безопасност, за да се предотвратят трудови инциденти и психическо въздействие върху работещите.
Безопасността на труда е определена от международни и национални актове. Откакто България е член на ЕС, много от правилата са приравнени с тези на съюза, но като цяло всяка страна има разработени свои норми за безопасност на труда. В България те се определят от Министерски съвет, като съдържанието се изготвя от няколко министерства (труда и социалната политика, здравеопазването). Основно контролът се ръководи от „Главна инспекция на труда”, а НОИ контролира експертизата по работоспособността.
Вътрешната правна уредба е цялостна и съдържателна, и може да се раздели на актове в две основни групи: общи правила за безопасни и здравословни условия на труд (отнасящи се за всички предприятия и техните работници); специалните правила, които са свързани с различните категории работници, а те от своя страна се делят на отраслови и субектни. Отрасловите са спецификите на всеки труд, и те допълват общите правила. Докато субектните са за отделните категории работещи.
Според ЗЗБУТ работодателят има основни задължения свързани със създаването на условията за безопасен труд и нормални условия на работа. Той трябва да предоставя информация относно същите. Също така предотвратените инциденти и отчитането на злополуките, заболяванията, и трудовата дейност, са обект на отчетна дейност. Работникът също има задължения, свързани със законовите изисквания за здравословните и безопасни условия на труд. Неспазването на законовите разпоредби от страна както на работника, така и на работодателя е обект на наказателната отговорност.
Последните елементи от цялостната рамка на безопасността на труда са: правилата за веществените елементи на работния процес, които са разделните според етапите на работа и вида на опасностите; правилата относно работната сила; правилата във връзка с подготовката за работа; правила относно трудовите функции на всеки работещ. В последните се намират условията за личните предпазни средства (ЛПС) и специалното работно облекло, както и създаването на щадящ работен режим базира на труд и почивка.
